Какъв тип жени се отказват от връзка с мъж в полза на гордата самота

Самотните дами са полярни екземпляри. На южния полюс са онези, за които самотата е наложена от травматичен житейски опит. На северния полюс пребивават онези, за които самотата е следствие на активна житейска позиция и желанието да живеят за себе си. За такива девойки свободата е ценност, а не трагедия. Жената от първия вариант е жертва на обстоятелствата. Вторият е въпрос на личен избор. Понякога обаче пътеките на тези самотни лъвици се пресичат и преливат една в друга. Да видим какви са седемте типа самотни дами и защо се отказват от живот в двойка.

Обясненията са няколко – невъобразимите трансформации на брачната институция, намалелият обществен натиск – днес да си неомъжена вече не е срамно положение, заклеймявано с присъдата „стара мома“. Да не забравяме разцвета на нарцистичната култура, която внушава на немалко девойки, че за тях няма достоен принц. На четвърто място трябва да отчетем индивидуалните личностни особености, които ще опишем по-долу.

Но на кой мъж му трябва жена-дете, очакваща той да я издържа, храни, пои, весели и да й се подчинява?

Изходът: По-инициативните принцеси рано или късно си намират някого, докато инертните дами остават да си седят обидени, като с целия си вид показват „на мен никой не ми е нужен“, докато всъщност си мислят „нужен ми е, но не който и да е“.

Изходът. Нежеланието за връзка не означава целибат. Такава жена си хваща безопасно женен любовник, когото може да държи на разстояние и да го приема от дъжд на вятър като горчиво лекарство.

Причината за нейната самота са незавършени отношения. Някога тя е срещнала „любовта на живота си“, която внезапно и непонятно защо е прекъснала. Нейният любим е загинал трагично, напуснал я е заради друга жена или без обяснение. Той е изчезнал фактически, но вътрешно тя не го е пуснала, не го е прежалила, не е разбрала, не е простила. Времето си тече, а тя води наум нескончаеми диалози. И това понякога може да продължи цял живот.

Външно такава жена може да изглежда свободна и самотна, но вътрешно не „кънти“, а дава заето. И тя си остава обвързана с призрака.

Мъжете, които се опитват да я ухажват, постепенно разбират – тя е толкова затънала в миналото, че не й остава време да мисли за бъдещето.

Изходът. Общуване с различни „интересни“ хора, особено с такива, с които може да се разсъждава за превратностите на съдбата и миналото.

Тя е жена с други ценности. Харесва й да живее в хармония с интересите си: да работи много, да пътешества, да се запознава с нови хора, предмети и явления и да завързва неангажиращи кратки връзки. Дългите сериозни отношения не влизат в нейната ценностна система. Главното й отличие от изброените дотук самотници е, че тя изобщо не се впечатлява от това положение. Сама не й е тъжно, нито скучно, нито страшно. Тя не изпитва трепет при мисълта за бяла сватбена рокля и торта на три етажа. Главната й ценност е: да живее за себе си. 

Тя е мамина щерка. Нейната самота е резултат от строго възпитание, забрани и ограничения. Но тук се натъкваме на нещо удивително: девойката, възпитана в строгост, може да се превърне както в самотна монахиня, така и в самотна бунтарка. В детството нейните родители са й внушавали: «Ти си просто забележителна, никой не е достоен за теб». Татко е прогонвал поклонниците, уверявайки скъпоценната дъщеря: на мъжете в главата им е само едно, пази се, дъще. И така девойката на 20 години става на 30, а после и на 40. И продължава да се пази. Мястото на мъжа в живота й е заето от татко или от мама.

И така тя се съгласява да остане сама. Оформя се или като кротка, духовно богата бурно протестираща и склонна към феминизъм особа. «Време ти е най-сетне да се омъжиш!» — сещат се накрая родителите. Но вече е късно. Тя не иска да се омъжва.

Изходът. Себепознание и активен обществен живот.

Тази дама сама привлича унизените и оскърбените. Край нея се въртят слаби и безжизнени мъже, привлечени като към нос Добра Надежда. Тя се удивява от това, че около нея се мотаят само такива, но не спира да ги съжалява. Резултатът е печален: мъжете се възползват от нея. Тя неуморно утешава поредния изгубен безперспективен страдалец без цел в живота, вдига го на крака, учи го да изкарва пари, а когато той зачерви гребена, я зарязва и отива при друга жена. «Единствената причина е, че жената жилетка не умее да строи партньорски отношения. Нейната достъпност е детско-родителска. И след като се озове няколко пъти подред с разбито корито, тя решава да прекрати благотворителната дейност и да отреже квитанцията на всички мъже.

Изходът. Достатъчно е тя да прехвърли своята загриженост към други нуждаещи се: животните и децата.

Тя е имала ранен, неразумен, а понякога и нелеп брак. Непланирана бременност и бърз развод. Тя е останала сама с детето и си казва, кой ще ме вземе сега? И върви през живота с този филтър, убеждавайки себе си и другите в собствената си абсурдна позиция. Всъщност децата не са пречка. Проблемът е в нагласата. Жената съзнателно отблъсква мъжете, прикривайки се зад детето. Този последен вариант е разновидност на жената с котка. Счита се, че дамите над 30, които имат котка, се омъжват много по-трудно, отколкото онези без котка, просто защото имат вече сформирана емоционална  привързаност. Тя се грижи за скъпо на сърцето й същество — храни го, пои го, гали го. Програмата за обмен на позитиви в дома е запълнена. Да не забравяме, че старослужещите котараци са склонни да елиминират мъжете новобранци, изразявайки своята ревност в най-подли постъпки като препикаване на обувки и раздиране на ризи.

Изходът. Жените с деца често предпочитат дистанцирани връзки.

Добрата новина: с възрастта самотата губи острота и актуалност. На 20 години тя е пронизителна и мъчителна. На 30 сее възприема неутрално. А на 40 се превръща в синоним на спокойствието и е извор на радост. Затова е толкова лесно да се омъжиш млада и никак не ти се иска, когато прехвърлиш четирийсетте.