Съвременните проучвания потвърждават сложността и значимостта на нашия “стомашен мозък”. В тънките и дебелите ни черва има 100 милиона неврони – повече отколкото в гръбначния мозък – и съществуват убедителни научни доказателства, че стомашният мозък притежава независима способност да обработва мисли и чувства. Например, ние на Запад казваме, че любовта живее в сърцето и говорим за “трепване под лъжичката”. Тези изрази показват естествената асоциация между нашите чувства и органи. Често трепването под лъжичката е най-верният показател за интуицията. Даоистите открай време вярват, че чувствата са всъщност енергии, които се пораждат от различни органи, а не само от мозъка.

Всички части на тялото работят в сътрудничество, за да поддържат равновесие и хармония, и всяка част притежава уникални способности. Мозъкът е специализиран да трансформира и проектира нашата енергия към света чрез нашите действия и съзидателност. Но не го бива да генерира и съхранява енергия. По тази причина не е добре да оставяме енергия в мозъка твърде дълго. (Когато го правим, обикновено ставаме раздразнителни и изпускаме излишната мозъчна енергия като крещим на най-близките си или в други неградивни изблици.) Енергията винаги трябва да се насочва към корема, чийто органи са идеални за съхраняване на енергия. Тогава органите освобождават енергията в тялото при такава необходимост, почти като капсули с депо действие.