I. Вървя по улицата.  На тротоара има дълбока яма. Падам в нея. Изгубен съм… Изпадам в безнадеждност. Не е по моя вина. Отнема ми цяла вечност да се измъкна.   II. Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока яма. Преструвам се, че не я виждам. Отново падам в нея. Не мога да повярвам, че съм на същото място. Но не е по моя вина. Пак ми отнема цяла вечност да се измъкна.   III. Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока яма. Виждам я отдалече. Все пак падам в нея … вече по навик. Очите ми са отворени. Знам къде съм. Аз съм виновен. Измъквам се незабавно.  IV. Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока яма. Аз я заобикалям.  V. Минавам по друга улица.  „Автобиография в пет глави“ от Тибетска книга за живота и смъртта

„когато човек не осъзнава вътрешната си ситуация, тя се проявява навън като съдба.“ Карл Юнг